Ето няколко сайта с информация за времето във Варна и други места в България:

  Варна от:

  Gismeteo

  Wunderground

  Sinoptik

  Accuweather

    Другите градове в България от:

  Gismeteo

  Wunderground

  Sinoptik

  http://vremeto.v.bg/c/index.pl%3Fplace=15&action=real?=_bul.html

  http://vremeto.dir.bg/

  http://www.btv.bg/weather/

  http://met.hit.bg/pro/pro.htm

  http://pss.bg/vremeto/vremeto.php

  20 април 1984 г. - един подвиг в името на България

  2,30 часа. Радистът Стефан Калоянов събужда по радиостанцията Христо Проданов и Джоуанг Ринджи. Те предават, че се подговят за тръгване към върха.

  5,45 часа. Христо съобщава, че с Ринджи тръгват към върха. Много късно - за подготовката са им били необходими цели 3 часа и 15 минути... Но те са без кислород. Всяко движение тук, на такава височина, изисква неимоверно големи усилия и се извършва с мъка и напрежение на волята. Все пак са успели и вече са по маршрута.

  9 часа. Христо предава по радиостанцията: "Над първата камина съм. Джон не може да мине и реши да се върне. Аз реших сам да продължа изкачването."

  Ето как изглеждат събитията, станали през тези два дни, през очите на ръководителя на четиримата покорители на Уаскаран, Наско Ламбов:
  На 16 юли ставаме рано. Може би към 3,30 часа. Студено е. Кафе, малко сирене и потегляме в тъмнината - Слави, Киро, Поета (Радослав) и аз. За около час успяваме да достигнем Морената и още толкова ни трябва до ледника. Смачканата манерка със студен, а след минута топъл чай е изпита на един дъх. По леда е друго, минаваме Дяволския мост, който ни впечатлява. Котките се впиват със злоба и държат добре. Гледай работа, този мост се е срутил! Заобикаляме го. Слави скача, а аз снимам с камерата, но нещо не е в ред. Пружината е позамръзнала и много тромаво реагира на спусъка. Дени ще ни прости. Та това са ни първите снимки с камера. Слънцето? Кой го знае къде е. С тези ранни ставания и нощни преходи се срещаме с топлината едва когато сме в края на етапа за деня.
Без проблеми достигаме лагер 1. Наоколо е като лазарет. Употребявани марли, бинтове, петна от кръв. Оттук е свален пострадалият норвежки алпинист.

Северната стена на Гранд Жорас

  Да произнесеш името на северната стена на Гранд Жорас означава да мислиш за ,,Един от трите последни и най – големи проблеми в Алпите”. Такава бе дефиницията на най – добрите алпинисти по времето на първото й преодоляване, сравнявайки я със северната стена на Айгер и Северната стена на Матерхор (Червино). Десетилетия наред тази гола и студена скалиста троица събираше в себе си като във фокус есенцията на понятието алпинизъм, упражнявайки магическа власт над катерачите, и по мое мнение, марак и да изминаха толкова години от първото й изкачване, нейният ореол още не е помръкнал. Нещо повече. Днес, когато развитието на алпийската техника заличи от планинарския жаргон думата “невъзможно”, мисля, че тази тройка блести още по – ярко – строга и внушаваща благоговеен респект. Ще минат нови десетилетия, ще дойдат нови поколения алпинисти и наред с днешните модерни средства за катерене и кой знае какви още технически нововъведения ще намалят морално – волевата стойност на катеренията, но въпреки това е сигурно, че онзи, който ще пожелае да премери силите си с препятствията, каквито представляват стените на тази митична троица, ще трябва да притежава сърце и воля, подобни поне на тези на Касин, Петерс, Хекмайр, Шмид и неколцина други първи завоеватели. Ето защо считам несравнимата тройка – Северната Гранд Жорас, Северната Айгер и Северната Матерхорн (Червино), за най – трудния изпит за алпийската зрелост, връх на човешката смелост в абсолютния смисъл на думата. Коя друга стена може да послужи за по – добро представяне от Северната на Гранд Жорас?